Стела Стефанова (р. 1979 г., Пловдив) завършва висше техническо образование и работи в сферата на рекламата и интериорния дизайн, преди да се отдаде изцяло на живописта. Творческото ѝ израстване е белязано от специализация в майсторския клас на Ян Глозик (Сърбия) – световнопризнат авторитет и водеща фигура в съвременния наивизъм.
С осем самостоятелни изложби в утвърдени български галерии и представяния в авторитетни международни форуми като Naiva Bratislava и Биеналето „Наив България“ (където е двукратен лауреат на Втора награда), тя категорично се заявява като оригинален автор на европейската наивистична сцена.
Международното признание на Стела Стефанова се затвърждава през 2024 г. на 57-ата Международна среща в Требне, Словения – институция с половинвековна традиция под егидата на ЮНЕСКО. Избрана сред десетимата творци, селектирани от целия свят, тя е удостоена със Специална награда за техника, присъдена от Експертния съвет след пряко наблюдение на специфичния ѝ метод на работа в полето на тридимензионалното изкуство. Този приз подчертава приноса ѝ чрез иновативното използване на дървената основа не като платно, а като активен пластичен релеф. Техниката ѝ съчетава физическата осезаемост на формата с прецизна многослойност и микроскопична детайлност, постигайки наситена орнаментална дълбочина. Наградената творба е придобита за постоянния фонд на Галерията за самобитни творци в Требне, съхраняваща една от най-значимите световни колекции в жанра.
През 2025 г. развитието ѝ е отличено с едноименната награда на галерия „Възраждане“ за постижения в изобразителното изкуство.
Стела Стефанова е член на Дружеството на пловдивските художници (от 2018 г.) и на Асоциация „Арт наив България“ (от 2023 г.).

От автора:

“Работя предимно върху дърво и то естествено състарено или излязло от употреба такова. Намирам вдъхновение в следите на времето по него, релефа му и смисъла в това да не изгние напразно. Един вид оживяване в ръцете на твореца и вдъхването му на нов живот. Обичам миризмата на дървения материал, докосването му, както и етапите на обработка, измайсторяването на детайлите за бъдещата картина и грижата, за да може то да живее дълго. Тези процеси преди самото изрисуване на картината ми дават време да обмисля започнатото, да вкарам заряд и да отдам уважение към дървото, което е било част от живата природа. А именно тя е и често главен герой в картините ми!
За себе си мога да кажа, че съм самоук художник.
Определят ме като наивист, но търсещите и развиващите се творци не обичат да бъдат поставени в рамки. В този смисъл, за да ми е интересно на мен и да предизвиквам себе си, аз обичам разнообразието и впрягането на въображението на автора в създаването на картината, чийто резултат ще изненада самата мен.
За пътя на художник, мога да кажа, че е труден, но удовлетворението, което носи, ме прави щастлива.”